Бурунди, Руанда, Франция - три страни, които се преплитат в живота на писателя и музикант Гаел Фей, и са основа за двата му романа, високо оценени от критиката и читателите. За последния - "Жакаранда"(Jacaranda), излязъл през август т.г., авторът спечели френското литературно отличие "Ренодо”. Фей достигна и до краткия списък на претендентите за тазгодишния приз "Гонкур".

Гаел Фей е на 42 години, роден е в Бурунди, като майка му е от съседна Руанда, а баща му - от Франция. От малък пише стихове, но успява първо да пробие в артистичните среди във Франция като хип-хоп изпълнител. "Поезията е част от механиката на живота", казва той, цитиран от електронното издание lithub.com.

Фей реди рими в текстовете на песните си, като акцент е социалното неравенство, а в двата си романа разказва за живота на хората в раздираните от вътрешни конфликти Бурунди и Руанда. 

Алжирски съд одобри първата от двете подадени жалби срещу френско-алжирския писател Камел Дауд, носител на тазгодишната награда "Гонкур", и съпругата му, която е психиатър, обвинени, че са използвали историята на пациент за отличения роман "Хурии" (Houris), предаде АФП, като цитира адвоката на ищцата. 

"Платихме съдебните такси, което означава, че жалбата, подадена в град Оран е приета“, каза адвокатът Фатима Бенбрахам пред репортери в Алжир. Според нея Дауд и съпругата му, които живеят във Франция, ще бъдат извикани в Оран. В случай, че не се явят, ще бъдат съдени задочно.

Подадените жалби са свързани с жена на име Саада Арбейн, оцеляла от клане по време на гражданската война в Алжир през 90-те години на ХХ век. Тя обвинява писателя, че е разкрил историята й в романа без нейно разрешение, припомня АФП.

Първата жалба е подадена от Арбейн, а втората е

Пърсивал Еверет спечели американската Национална литературна награда с романа "Джеймс", дръзка преработка на "Приключенията на Хъкълбери Фин", съобщи Асошиейтед прес. 

"Войници и крале: Оцеляване и надежда в света на контрабандата на хора" на Джейсън де Леон беше отличена в категорията за нехудожествена литература, където сред финалистите бяха мемоарите на Салман Рушди за нападението над него с нож през 2022 г.

Наградата за младежка литература беше връчена на историята за съзряването на Шифа Салтаги Сафади - Kareem Between, а наградата за поезия - на "Нещо за живеенето" (Something About Living) на Лена Халаф Туфаха. В категорията за превод победител стана "Тайвански пътепис" на Ян Шуанг-ци, преведен от мандарин от Лин Кинг.

Журитата, съставени от писатели, критици, книгоразпространители и други представители на литературната общност, направиха своя избор от с

Премиерата на новата книга “Невидимият свят” от добричката писателка Марина Константинова ще се състои на 14 октомври, съобщават от Регионална библиотека “Дора Габе” в града.

Изданието ще представи председателят на Сдружението на писателите в Добрич – Драгомил Георгиев.

Писателката се вдъхновява за книгата след разходка в Рила планина. “Жанрово страниците се доближават до езотеричната литература. Тя е за тези, които търсят духовно съпреживяване”, споделя Константинова.

Входът за събитието е свободен.

Творческият път на Марина Константинова започва през 1992 година с поетичната книга „Нежна гръмотевица“, продължава със стихосбирките „Отвесно време“, „С отвързани очи“, „Диви ябълки”, „Белият бряг“ – историята на румънската кралица Мария. Някои

Стихосбирката „Самоопределения“ на Цвета Михайлова ще бъде представена на 22 август в книжния център „Гринуич“. Събитието ще е с участието на Аксиния Михайлова и Петър Чухов, съобщават издателите от „Жанет 45“.

Книгата е дебютна за авторката. Според писателката Димана Йорданова, автор на „Писма до Ния, която не родих“, в поезията на Цвета Михайлова няма резки движения, шумни падания, гръм от тапа на шампанско или проповеди. „Тази поезия е проницателна неосъзнатост. Цвета Михайлова ту се материализира сред софийските тротоари и трамваи, ту се изпарява като водна молекула върху още топлия котлон“, посочва тя.

Писателят Георги Гаврилов определя творчеството на Цвета Михайлова като „разпад на света до тъга и на тъгата до свят“. „Тиха, почти безшумна, като град под вода, тази поезия ни р